от BLACKJ » 11 Фев 2012, 12:20
Специално за Инкогнито
Дали съм луд?
Нормален,хубав и щастлив живота – беше,
от хората минаващи край мен,направо радостта струеше.
Но лек,полек настъпиха промени
и виждах аз,как тя изтичаше край мене…
Викат ми,че бил съм луд,
абе луд съм,ама и съм си надут.
Може да не мий добре главата,
ма не газя из леда,кат боси са ми мен краката…
Малко,кат ми докривей,
вече съм наострен,даже мий добрей
Веселя се често - без причини,
пцувам чужди,даже и роднини.
Весело са тук край мен живей,
сал един ми викна – Не така,недей…
Как недей бе брат,що да съм сериозен?
Нас какво ни е наред,а народа – изтормозен!
Бедни,гладни,безработни,боси,
виждал ли си нявга ти,край пътната врата,
някой да протяга своята ръка и стотинчици да проси?
За това съм весел,ту пък често тъжен,бе направо луд,
тъй на мен ми е удобно,уж съм аз,но във главата ми е друг.
Ей така седя си в стола,със брада едва набола,
пиша,дращя уж по някой ред,да изчистя от главата – карамбола.
Но стига вече,трябва аз да спирам,
листът от хората да скрия и моливът си да прибирам,
че пак ще ме изкарат здрав
и сигурно ще трябва да доказвам на „другите”,че аз съм прав.
Че лудите са други,но в тях е сиренето,те държат и ножа,
че вътрешно изгарям аз от яд,едва побирайки се в свойта кожа.
Така е брат и по-добре да бъда ужким луд,
така на никого не преча
и всички ще ме сочат с пръст – Вижте,той е местния ни Шут.
BLACKJ
07.02.2012год.
Живей Днес,защото Вчера няма да се върне,а Утре може и да няма!!!
НЕ СЪМ ОТ ВЧЕРА!!!
http://www.vbox7.com/play:9fb723f4 - в памет на загиналите колеги
Очарованието от знанието е в незнанието!